Adiós ríos, adiós fontes

Adiós ríos, adiós fontes
adiós, regatos pequenos;
adiós, vista dos meus ollos,
non sei cándo nos veremos.

Miña terra, miña terra,
terra donde m’eu criei,
hortiña que quero tanto,
figueiriñas que prantei.

Prados, ríos, arboredas,
pinares que move o vento,
paxariños piadores,
casiña d’o meu contento.

Muiño dos castañares,
noites craras do luar,
campaniñas timbradoiras
da igrexiña do lugar.

Amoriñas das silveiras
que eu lle daba ó meu amor,
camiñiños antre o millo,
¡adiós para sempre adiós!

¡Adiós, gloria! ¡Adiós, contento!
¡Deixo a casa onde nacín,
deixo a aldea que conoso,
por un mundo que non vin!

Deixo amigos por extraños,
deixo a veiga polo mar;
deixo, en fin, canto ben quero…
¡quén puidera non deixar!

[…]

Adiós, adiós, que me vou,
herbiñas do camposanto,
donde meu pai se enterrou,
herbiñas que biquei tanto,
terriña que nos criou.

[…]

Xa se oien lonxe, moi lonxe,
as campanas do pomar;
para min, ¡ai!, coitadiño,
nunca máis han de tocar.

[…]

¡Adiós tamén, queridiña…
Adiós por sempre quizáis!…
Dígoche este adiós chorando
desde a beiriña do mar.

Non me olvides, queridiña,
si morro de soidás…
tantas légoas mar adentro…
¡Miña casiña!, ¡meu lar!

Сбогом, реки, пролети, сбогом

Сбогом, реки, пролети, сбогом,
сбогом, извори игриви;
сбогом на всичко пред мен:
кога ли ще се видим отново?

О, мой дом, мой роден край,
пръст, която ме откърми,
градинка, в която израснах,
смокини, които отгледах.

Ливади, реки и дъбрави,
борови гори от вятъра превити,
малки птички чуруликащи,
дом, пред който се прекланям.

Мелница сред кестените сгушена,
нощи от луната осветени,
отекване на мънички камбани
от моята селска църква.

Боровинки диви сред поляни
за моята любов събрани,
тесни редове между лозята,
сбогом завинаги, сбогом!

Сбогом, слава моя! Сбогом, радост!
Оставям родната си стряха,
оставям своята родина близка
за свят тъй чужд на мене.

Приятели за чужденци разменям,
оставяйки равнини зад морето,
оставяйки, което мило на сърце е…,
да можех нивга да не тръгвам!…

[…]

Сбогом, сбогом, тръгвам вече,
гробове с трева обрасли,
на моите предци заровени,
тревата, на която коленичих
и пръстта на моите целувки.

[…]

Отдалеч ги чувам, надалеч,
камбаните с овощната градина,
които биеха за мене, о, сърдечна болко,
повече не ще да бият!

[…]

Сбогом навеки моя любима…,
навеки ще е, зная!…
Когато се сбогувам и нареждам, плача
по крайбрежието на морето.

Не ме забравяй, скъп мой дом,
макар самотен да умирам…,
толкоз левги през морето…
Дом мой сладък, огнище мое!

TRADUCIÓN AO BÚLGARO DE TSVETANKA ELENKOVA, tirado de Galisiiski pesni (Small Stations Press, 2014)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

DESCARGAR POEMA-CARTEL

descargar-pdf
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

< VOLVER A ROSALÍA É MUNDIAL
Share